РАДОНОВИ БАНИ
Това са най-старите действаща и до сега бани в България. Изградени са две сгради-мъжка и женска.
Мъжка баня (долната баня):
Съгласно Хр. Попконстантинов: „Там, където Югозападната вдавка на Чепинското поле се стеснява и се продължава и от двете страни на реката във вид на лъки, е разположена Мъжката баня на една хубава поляна, отдясно на Стара река, в която малко по-нагоре от банята се вливатЛепеница, Бистрица и Лютата река или Ябланица. Изворът е до самото подножие на гористия и стръмен хълм Щрабина или Стената. На няколко десетки метри шурти Стара река, която образува близо до банята едно островче, като двата речни бряга са свързани с дървени мостчета, като лъха прохлада от гъсти върбалаци и насаждения от зеленчуци през пролетта.
Едва ли другаде някъде в родината ни природата е благоволила да дари една местност с толкова красота.
Сградата не е съвсем стара, но основата й и хавузът (басейна) са останали от едно по-старо време.Четирите стени на сградата около хавуза са по 8 метра дълги, височина до свода 6 метра, стените са зидани три метра отвесно, като нагоре постепенно се свиват и образуват свода на вътрешната част, на който има един отвор като комин. Между най-горните стени на хавуза и стените на зданието има по 2 метра подове от бели гладки, мраморни камъни. Откъм западната страна на хавуза има 4 каменни чучура, а откъм северната и южната по един. Около стените в хавуза има седалки от бели мраморни камъни за сядане от къпещите се. На 2м от големия отвор има 4 по-малки отвора – по един към всеки ъгъл на сградата. На всеки ъгъл на сградата има по един по-малък свод, върху които е съпил големият кръгъл свод. На двата края на източната стена има по една врата. Едната води на поляната пред банята, а другата в една малка самостоятелна баня. До входната врата на банята има един оджак(комин). От двете страни на оджака има по една ракла, в които се държат такъмите)приборите) за варене на кафе.
До северозападната страна на банята е имало прилепена малка сграда с две помещения – едното е било кафене, а в другото са стояли жените на бейовете преди и след къпането.
Минералният извор е вън от сградата, малко по-нагоре до самата пола на гората.. Водата от извора до сградата е прекарана по хоросанови водопроводи.
Според надписът над вратата Банската баня е била подновена през 1163г. (от Егира-лунния календар или 1749г. по християнския календар) от някой си Мехмед бин Хасан. Според легенда той похарчил 700 гроша, сума доста голяма за онова време. Това докарало до възторг големците на окръга, а един богаташ решил да даде 100 гроша на Мехмед, за да бъде споменаван с добро. Мехмед обаче искал наградата само за себе си и само неговото име да се чете и споменава, затова употребил и тези 100 гроша за банята, като построил малка баня в която се влизало от голямата. Те били под един покрив но разделени от дебела стена.
На 20 крачки на запад от банята, има мраморни основи от друга баня. Тя също била използвана, преди Мехмед да направи новата баня. След време се разрушила, но основите й били толкова здрави, че стотици години реката като прииждала не можела да ги разруши. Хафузът(басейна) е работил и тогава.”
Банята е модернизирана в периода 1923г. – 1926 г. от запасния офицер (о.р.) Иван Ангелов Готуранов, който се преселил в с. Лъджене през 1920г. Построена е съвременната двуетажна съблекалня на мястото на малката сграда описана от Хр. Попконстантинов и ванно отделение с 10бр. вани. В самата баня имаше и втори плитък басейн с минерална вода откъм ванното отделение. Водата за коритата и големия басейн се охлаждаше с построен от него тръбен топлообменник, за да не се разхлажда с питейна вода и по този начин максимално да се запазят балнеоложките й свойства. През 1975г. при ремонт е премахнат топлообменика и на местото на част от малкия басейн са монтирани душове. На всяко корито се поставя чешма за студена вода . До тогава в банята е имало само един душ със студена вода.
Женска баня (горната баня):
Съгласно Хр. Попконстантинов: Женската баня е по-нагоре в прохода, на една тясна равнинка, пак в самите поли на гората. Двора на женската баня е ограден с дъски и зидове за да не се вижда.В женската баня имало едно отделно хамамче, което го затворили, защото се виждали привидения и се чували гласове.
От Иван Готуранов през 1926г. са построени и пуснати в експлоатация двете съблекални . През 1975г. се прави нов ремонт, като се монтират чешми със студена вода на всяко корито, правят се още 6 корита и малко душово отделение.
Зад сградата на женската баня в полите на гората се намирали близко един до друг 7 извора, 4 от които служели за перални, един за мъжката баня, един за женската и един се вливал в Стара река.
За присмех или по друга причина един от изворите се нарича Коровенската баня. Един старец разказал, че се нарича така, защото се мести и извира на различни места, също както извора при с.Корово. Оттам е и пословицата за човек, който не се застоява, а се мести от едно място на друго, казват: „Мести се като Коровската баня”.
По-късно до третия, по-малък , каптиран извор „Окропът” или „Врещекът”, с дебит 3 л./с. и по-горещ с Т= 48.3 С е построена обществена перална.
За начина на стопанисване на чепинските бани не се намериха данни. Но е останало от времето, че те са добре и чисто подържани и че ходенето на баня за чепинчани е било цял ритуал, придружен със сгреяното във водата вино с мед и пехливански борби в басейна. Сладки приказки и одумки с насапунисани очи, за да не се знае кой ги е казал.
С Решение № 31 /22.12.2011г. на Общ.съвет Велинград баните в Чепино са предоставени за управление и стопанисване на ОП „Спортни имоти и пазари”
На 26.01.2012 г. е издадено Удостоверение № 63/2012г., че обект „Радонова баня”- Чепино е търпим строеж по ЗУТ и не подлежи на събаряне и забрана за ползване.
Днес Радонови бани-Чепино се водоснабдяват с минерална вода от КЕИ № 2 и Сондаж № 1 с общ разрешен дебит 0.65 литра в секунда и температура Т= 47.50С. Определени в Разрешително за водоползване № 31610039/06.07.2012г. на Басейнова дирекция Пловдив.
Минералната вода от Находище Чепино – Велинград е с дълбок произход, кристално чиста, бистра, хипертермална и слабо минерализирана – до 1 гр./литър. За лечебния процес от по-важно значение е наличието на флуор и метасилициева киселина, като в находище Чепино те са съответно: флуор – 4.2 мгр/лит. и метасилициева киселина – 48 . Водата освен минерални вещества, съдържа и благородния газ Радон, като продукт от разпадане на Радия, поради което се характеризира като слабо радиоактивна. С р Н = 9.2, температура Т= 420 С със съдържание на силициево-флуоро-хидрокарбо-натно-сулфатна със значително количество натрий, калий и калций.
Напоследък се спори за ползата от Радона, но е доказано, че той оказва противовъзпалително действие и усилва образуването на витамини в организма. Повлиява благоприятно дейността на нервната и сърдечно-съдовата системи, както и заболявания на дихателната система и обмяната на веществата. При лечение с вода съдържаща Радон, след няколко процедури болните се освежават, тонизират и се подобрява самочуствието им. Минералната вода от Находище –Чепино е годна, по лекарско предписание, за провеждане освен на банско лечение , така също и за инхалации и питейно лечение и употреба.
В близост до Радонова баня – Чепино, по продължение на реката се намират и много посещават, открити, естествени басейнчета с минерална вода ,наричани от хората „мира”,с добро действие.
Работно време:
- Жени: - вторник, четвъртък и събота - 7 ч. - 20 ч.; жени пенсионери с намаление - четвъртък - 7 ч. - 16,30 ч.
- Мъже: - понеделник, сряда, петък, неделя - 7 ч. - 20 ч.; мъже пенсионери с намаление - понеделник - 7 ч. - 16,30 ч.
всеки първи и трети понеделник от месеца - санитарен полуден - 8 ч. - 12 ч.
Цени:
- басейн - за възрастни - 2 лв.; за деца до 3 г. - безплатно, деца и ученици до 18 г. - 1,50 лв.; за пенсионери - 1,50 лв.;
- вани: единична вана (до двама) - 4 лв.; двойна вана (до трима) - 6 лв.
- джакузи: за двама - 10 лв.; голямо джакузи за двама - 12 лв.
