Бани

Във Велинград са разположени шест обществени бани, използващи минерална вода от различни находища. Баните имат богата история и според характеристиките на водата - различно предназначение. Предлагаме да се запознаете с всяка от тях по отделно:

Радонова баня - използва минерална вода от находището в ЧепиноВижте повече

Сярна баня - използва минерална вода от находището в Каменица. Вижте повече

Кална баня - използва минерална вода от находището в Каменица. Вижте повече

Женска баня - използва минерална вода от находището в Лъджене. Вижте повече

Вельова баня - използва минерална вода от находището в Лъджене. Вижте повече

Кремъчна баня - използва минерална вода от находището в Лъджене. Вижте повече

История на баните във Велинград
Останки от римски бани и каптажи са намерени в кв. Каменица – при строителството на оранжериите при Сярна баня през 1946г. и в кв. Чепино между двете Радонови бани. Първо писмено описание за възстановяване на баня има направено в ръкопис намерен от проф П. Мутафчиев, който публикува съдържанието му в труда си „Стари градища и друмове из долината на Стряма и Тополница в Татар Пазарджишката кааза”. Това е отбелязано в ръкописа за възстановяването през 1040г. на църквата „Св. Спас” в Голямо Белово от монаха Гавраил, брат на княз Делян, който възстановява и банята в Чепино. Княз Делян след посещението си на черквата „Св. Спас” в Голямо Белово идва и на бани в Чепино.
През ХІХ век първото им споменаване е от Стефан Захариев в труда му „Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза” публикуван през 1870г. Споменават се и от Константин Иречек и Иван Вазов. Подробно са описани съществуващите и разрушени бани в Чепинското корито непосредсвено след освобождението ни от османско робство от историка Христо Попконстантинов в труда му „Чепино(Едно българско краище в северозападните разклонения на Родопските планини)” написан през 1890г. и публикуван в СБНУНК, кн. 15, 1898г.
Съгласно труда му през 1890г. той е заварил на територията на сегашния Велинград следните бани със следните им описания по съществуващите тогава села, станали по-късно квартали на гр. Велинград:
Село Баня(в първата половина на ХХ век то се преименува последователно на с. Баня Чепино, с. Чепино Баня и последно с. Чепино) Сега то е кв. Чепино на Велинград. Съгласно описанието му при неговото посещение тогава той е намерил две действащи бани и зидове от още една съборена баня. Баните са известни сега и като „Радонови бани”:
Мъжка баня (долната баня)
Женска баня (горната баня)
По нагоре има още един извор, количеството на водата на който не надминава онова на Женската баня. Малко по-нагоре от този извор, има друг, който извира под водата на една воденична вада. Той е намерен от Хасан Тумбев. Когато веднъж газел водата, краката му се стоплили. Той се спрял и видял, че в студената вода извира гореща.
Село Лъджене: Сега то е кв. Лъджене. Съгласно Христо Попконстантинов: „Още тогава селото лятно време се е посещавало от много гости - болни и здрави от Пещерско и Пазарджишко. От 1886, след заселването на повече християни то има повече удобства за външни посетители. През Рамазан идвали ходжи от Цариград. Село Лъджене не е старо. Било е някога само чифлик.” Баните в него са:
Женска баня
Мъжка (кремъчна) баня
            Баня Окропа (Разрушена и не съществува сега) :
Съгласно Хр. Попконстантинов: „Недалеч от мъжка баня се намира банята Окропа. Водата извира колкото за един кюнк(тръба-мерна единица за дебит) и е много гореща.. Казват, че може да се свари яйце. Около извора има четириъгълна сграда. Покрива бил дървен , но след време го изгорили топилари, които идвали всяка есен да топят лен в горещата вода. Банята Окропа била притежание на помашкия род Долановци, но след като я оставили и занемарили, започнали да я стопанисват рода Сачовци. Последните осигурили поддръжката й като завещали една ливада в случай че умре цялата фамилия, от приходите на която да се поддържа банята. Вътре в банята е имало два вира(басейна)”.
Вельова баня(наричана е още Велюви бани)
Баня „Костувица” (разрушена окончателно и несъществува сега):
Съгласно Хр. Попконстантинов: „От дясната страна на р.Луковица, между женската баня в селото и Вельови бани в прохода лежат развалините от банята „Костувица”. Този изобилен и много парлив извор отстои до 150 м от Женската и на 200 от Вельова баня. И тук е запазен хавузът, тъй като е изработен от хоросан. Водата от тоя както и от другите минерални извори, толкова щедро бликаща по двете страни на Луковица е извадена да напоява ливадите. Количеството на водата е до два кюнка.Тогавашните жители са намерили банята без покрив, вследствие на което хората решили да я покрият по селски. Това решение е било в сила до Руско-турската война.”
Баня „Топилото”(Не съществува сега):
Съгласно Хр. Попконстантинов: „На тази баня са останали само основите, виждат се и седалата във вира. От един разрушен ъгъл водата изтича и се влива в дола.”
Село Каменица. Сега е кв. Каменица. Христо Попконстантинов не е описал баните в с. Каменица. За с. Каменица и с. Драгиново часта от труда му е публикувана в друга книжка на списанието и много е вероятно тази част, която е за баните да е загубена.
В края на ХІХ век в село Каменица е имало 2 бани в селото и една баня извън селото – Кална баня. Едната баня е била масивна постройка намираща се при КЕИ № 7 „Сярна баня” в двора на сегашната Сярна баня, пред оранжериите. Разрушена е около 1925-1926г. след пускане в експлоатация настоящата Сярна баня.
Другите 2 бани са били изцяло дървени. Едната е била под КЕИ „Власа” и премахната през 1920г. На нейно место е построена пералня и оранжерии. Другата баня е Кална баня, която съществува и сега.
            Сярна баня
            Кална баня
„Топилата”: Намирали са се в землището на някогашната Каменска селска община под Кална баня до р. Луковица. Представлявали издълбани басейнчета на намиращите се там минерални извори. В края на петдесетте години стените им били циментирани. Покрив над тях нямало. Водата им била силно лековита и подходяща за лечение на ставни заболявания на долните крайници – ревматизъм, артрит и травми. Край тях имало забити и стърчащи често патерици на проходилите след ползването им граждани. След направения в непосредствена близост с тях сондаж изворите пресъхват.
Село Драгиново – старите му названия са с. Корово и с. Корова:
В труда на Христо Попконстантинов няма данни за наличието на бани в селото. В землището му има няколко минерални извора в коритото на Чепинска река и около нея. Има направени 4 сондажа за минерална вода, като водата от тях е с температура от 800 до 97,30С. Тук са минералните води с най висока температура в Чепинското корито.
До средата на шестдесете години на ХХ век е имало баня на един от тези извори в полето преди селото. Банята е премахната. В момента в селото има 3 бани, които нямат самостоятелни съблекални. В двете бани в селото няма басейни. В банята извън селото има малък басейн, но той не се ползва за къпане поради много високата температура на водата в него. Минералната вода за тях е от сондажи № 2, № 5 и № 13. Химическият й състав и радиоактивността е подобна на този на находището на минерална вода в кв. Каменица.